Това беше преди повече от година. Денят ми беше изключително натоварен. Прибирам се, вечерям и лягам - заспивам като труп ....и сънувам.  Сънувам изключително ярък сън - в цветове и с усещания на буден човек. При мен се приближава Света Дева Мария ....а аз  си лежа естественно ...но съм буден - това всичко насън! И си  говорим с нея. Аз и се оплаках от някои проблеми в  днешният живот...от безпаричието ...от липса на истински хора ... от изобилието на егоизъм ...и това, че не ми върви напоследък.

   Тя ме изслуша и каза -     " Не ти върви защото си  загубил връзката и  вярата си в мен!    Ще ти  помогна!    Ето ти  това  медалионче - носи го със себе си  и аз  ще бъда с теб! "....И ми подава едно  бяло медалионче с елипсовидна форма с нейният образ на него....Подавам аз ръка за да го взема  и ....и нищо не усещам - празно пространство. Не можах да го  хвана ...а тя изчезна ...Събудих се ...пулсът ми е учестен ...Бях развълнуван ...Сънят ми беше толкова истински ....имах чувството, че наистина се случва. Светнах лампите и търсих медалиончето на земята  -  нямаше го ...Беше към 2.30 през ноща. Не можах да заспя повече до сутринта...

   Това беше преди  повече от  година. Даже описах съня си в един форум - разни мнения получих ...А аз  самият  няколко дни обикалях  магазините и търсех подобно по форма медалионче с образа  на Св. Дева - нямаше такова! ...

   Почти забравих за случая ...но стана така, че бях на гости в мои приятели. И всеки си разказваше разни неща. Аз разказах  за този мой сън.  И...странно - домакинята каза - "Аз го знам къде е това твое медалионче!!!  Тъкмо ще ходим днес  там. Ела с нас! " ....А то детенцето им се  изгорило с вряла вода по ръката ...Ще го водят в един манастир наблизо в  с. Царев Брод. Там има монахини лечителки - имат много ефикасни кремчета против изгаряния ...И отиваме ние....

   Разказах си аз  съня на една от  монахините ...И тя:  "ЗАЩО ИДВАШ ЧАК СЕГА? ПАЗИМ ГО ТВОЕТО МЕДАЛИОНЧЕ? " ........Изтръпнах!!!   ...А тя ми  подава една кутийка с разни неща вътре - имаше с различни форми  ...и едно елипсовидно  медалионче -  същото от  съня ми.  И казва  тя -  "НОСИ ГО! ОСВЕТЕНО Е ОТ  ПАПАТА - ЧАК ОТ РИМ СА ГИ ДОНЕСЛИ!    .....Разтреперах се от  уплаха....Бях едновременно радостен, уплашен,развълнуван ...много!!!

     Странно съвпадение ....или повече от  съвпадение - може би не е случайност това??? Не знам!?!? ......   След тази случка  гледам  по-различно на живота!

Има неща за които няма обеснение ,но щом съществува това медалионче носи го непрекъснато с теб.Ние хората не вярваме на много неща докато не ги испитаме на собствен гръб.

Колкото и невероятни да ни се струват някои събития от нашия живот или не искаме да повярваме- те се случват! Но по-важно е ,че ти вярваш и е оказало влияние върху възприемането с друг поглед на нещата от живота ти. Носи си го, за да ти помага и закриля.
......................................................................
от В

... като се видим ще ми го покажеш, нали? :))

Поздрави! :))

В това време,за да си оптимист ти трябват:
вяра, надежда, мечти, добри приятели , а ти ги притежаваш..........нали?
Ето затова, макар и позакъснял, дошъл и късмета - медалион4ето..................:)))))))))))))))))))в

мале...настръхнах цялата докат четях...
Поздрави!

mikii,запомни едно - случайни неща на тази земя
- няма!!!Бог да те благослови! :)

Аз също видях Дева Мария на сън.Беше в един тежък момент от животът ми.Нямах работа.Предприятието в което работихме с мъжът ми беше ликвидирано. Безпаричие, войник и студентка, инфлация, празни магазини, глад.
Една нощ имах съновидение.Видях Богородица, която ми се усмихваше и седеше на разстояние от мен.Събудих се с разтуптяна сърце. Знаех, че нещо ще се случи.Само след два дни си намерих работа на която съм все още.
Явяването на Богородица е свързано винаги с радостно събитие.Тя е пазителка на децата и семейството.

завиждам ти. Няма по-хубаво от това. Богоизбран си, просто следвай пътя си. Невероятно е това с медалиончето. Аз пък го имам подобно от кръщенето си, но не го нося още. Ставаме двама.

Някога и моята вяра за почна с упование в Богородица- тя е жена и ме разбира тя ми съчувства и помага. Дори и молитвите чува на секундата и отговаря моментално. Но в един период в ума ми се набиваха думите й отправени към ангела в момента на благовещението за раждането на Божия Син: "Ето слугинята Ти слуша, нека ми бъде според както Си казал". Тогава се замислих за йерархията и ако слугинята е толкова милостива и обичлива, колко ли повече ГОСПОДАРЯТ й........ Оттогава и насетне се уча да гледам на Господаря- Господ Бог всемогъщия, вседържащия, милостивия, СПАСИТЕЛЯ......

Здравей Мики, всичко това, което си преживял в сън, а после и в действителност е вярно и аз го вярвам. Предполагам, че за теб няма вече съмнение, че има Бог. Милиони хора също са убедени в това, но повечето от тях не знаят, какво Бог иска от тях. Обикновено хората казват- помагам на хората, ходя на църква, по-добър съм от много други, това е добро, но не е достатъчно. Истината обаче, е че след като има Бог, Той е изявил волята Си в книга наречена Библията. И там е записано, че Бог иска две неща: първо - хората да се покаят от греховете си и второ - да приемат Господ Исус Христос за свой Спасител и Господ. Ако искаш повече да разговоряме за всичко това имаш ми скайпа - обади се!

Dary&Vesy

Някога и аз си мислех за Богородица : Тя е жена, ще ме разбере единствено тя. В църквата съм се възхищавала на образа й в иконата и съм й шептяла в молитва: Колко си красива! Молитвите ми към нея се се чували на секундата, че и за по - малко време. Дойде обаче времето на осъзнаване - ти си Божията слугиня. Дни в ушите ми звучаха думите й при благовещението в този вариант: Ето слугинята Ти слуша, нека ми бъде според волята Ти. Тогава започнах да се замислям за нейния Господар, да осъзнавам Неговата мощ, да искам да Го познавам истински, и интимно в смисъл личностно в пълнота до споделяне на сърдечните тайни, дълбоко откровено. Може би за тази дълбочина копнея сега, не тогава, но този копнеж расте. Да познавам не дреболийките, които ми говорят за Него а Самия Него. Мисля, че в това е същината, цялата скъпоценност, която ни е подарена, неизказана, всемогъща, весдесъща и изпълнена с истинската Любов от която се нуждаем и не можем да обхванем с умовете си и сърцата си, но и най малкото докосване до нея запалва жаждата за още и още опознаване на Него- Господаря.